История на Кюстенил
Кюстендил е един от най-старите градове в България. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велевуздион, Велбондж, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.
Плодородието и топлите минерални извори привлекли траките още в края на бронзовата епоха и те основали селище тук. Най-голямото племе било това на дентелетите. По-късно името му приема и цялата област – Дентелетика.
След падането на траките под римска власт римляните превръщат селището във важна крепост и известен лечебен курорт, който наричали Пауталия – един от най-големите градски центрове в провинция Тракия.
Кюстендил е бил провъзгласен за град през 106 година по време на управлението на император Марк Улпий Траян. През II-III в. градът сече свои бронзови монети. Пауталия е била сред най-цветущите селища от онова време.
В чест на бог Асклепий е изграден здравеносен център – асклепион. Останки от него сега се намират в центъра на града. Там е имало зали за лечение и отдих, басейни с топла минерална вода, места за гимнастика. През V-ти век поради зачестили набези на варварски племена е изградена крепостта на Хисарлъка, която е използвана до 15-ти век.
По-късно градът се преименува Велбъжд и носи името вероятно на някой вожд. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но се предполага, че това става в началото на 9 век, вероятно по време на царуването на хан Крум. След покръстването на българите, градът става важен епископски център.
По времето на византийското иго около Велбъжд израстват големи манастирски комплекси, свързани с живота и дейността на българските светци Иван Рилски, Йоаким Осоговски и др. Тогава значението на Влбъжд нараства и в грамота на Алексий I Комнин той е споменат на трето място преди Средец.
Когато управляват Деяновци е образувано Велбъждското княжество с център Велбъжд. Той е последният голям български град, загубил независимостта си.
В края на ХІV век градът преминава под властта на Османската империя и новото му име е Константин-илл (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, което преминава в Кюстендил. Българското население там не се примирява с робската действителност и при всеки удобен случай прави опит да се освободи.
През Възраждането градът бързо се развива и разраства. С общонародни средства се построяват църква и училище. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. Град Кюстендил е освободен от турско робство на 30 януари 1878 година. След Освобождението се развива тютюнопроизводството, овощарството и се разраства балнеолечението.
Градът се разраства и придобива днешния си облик.
Знаете ли че:
- Прокопиевата къща е най-старата запазена възрожденска къща в Кюстендил.
- на сцената на кюстендилския читалищен театър за пръв път в Бълагария и в света се играе “Майка” от М. Горки.
- Руен е петият по височина връх в България.