Късноантична и средновековна крепост Хисарлъка
Крепостта се намира на най-високата равнинна част на хълма “Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в., поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието.
Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ приблизително 2,12 хка. Формата на укрепената площ следва конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.
Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum” - смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли.
Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.
Паметник на културата с категория “национално значение”.
Знаете ли че:
- в Кюстендил е заснет филмът “Рицарят на бялата дама”.
- Пауталия в превод означава “бликащи извори”, “изворен град”.
- Кюстендил е бил наричан с имената Велевуздион, Велбондж, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия.
