full screen background image

Стобски пирамиди

     Стобските пирамиди се намират в землището на с. Стоб, в западното подножие на Рила. Представляват скално- земни образувания, изваяни в дебелина до 30- 40м. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Наслагите са обагрени в ръждиво- кафяво, червеникаво и тъмно жълто, а поради разположението си, пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина. Голяма част от пирамидите са увенчани с каменни шапки- големи скални блокове, някои от които с размери 120 на 80см. През 1964 г. те са обявени за природна забележителност.

 

     Повечето образувания са от пирамидален тип, но се срещат и конусни форми. Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя, като някои се разрушават, скалните шапки падат и се зараждат нови пирамиди.

 

     Разделени са на 2 отделни групи, наречени от народа с различни имена- Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. Най- известната група е Сватовете.

 

     Преданието разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времена младите се женели без да се познават, девойката била забулена, според обичая. Когато свадбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятер, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така - красиви и величествени, със своите каменни шапки.

 

     Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли “Невястата”.

 

     Разказва се също и за каменна кула-наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди, местността била известна като “Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

 

     Има изградена и добре поддържана еко-пътека, водеща до пирамидите. Дължината й е 1100 м. В началото й се намира църквата “Св. Прокопий”, като по пътя се минава и през мястото, където в миналото е била църквата. То е обозначено с голям кръст. Запазени са няколко камъка от нея и има макет, показваш как е изглеждала преди да бъде съборена. От черквата до върха на пирамидите предстои приятна 40-минутна разходка, в края на която се открива изключително красива гледка.

 

     Намират се на около 58 км от Кюстендил.



Вижте по-голяма карта

Знаете ли че:

  • Кюстендил е сред най-древните градове в България.
  • Кюстендил кандидатства за европейска столица на културата
  • Хисарлъка е бил напълно обезлесен, но в края на XIX и началото на XX век под ръководството на лесовъда Йордан Митрев се създава иглолистна гора