Рилски манастир

     Рилският манастир е най-големия духовен център на България, част от световното културно наследство - включен е в списъка на ЮНЕСКО. Той е най-големият и най-стар запазен български манастир. Намира се в близост до село Пастра на 1146 м надморска височина.

     Основан е през Х в. от монаха – отшелник Йоан Рилски и негови ученици, сред живописна природа, скътан в пазвите на най-високата и най-величествената планина на Балканите. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

     По време на своето многовековно съществуване, манастирът преживява години на възход и разруха. Двукратно става жертва на пожари. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място. Оттогава е останала само отбранителната Хрельова кула с малък параклис на последния етаж с уникална стенопис от 30-те години на 14 век.. Тя е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в съвременния му вид с усилията и таланта на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари.

     В Рилския манастир се съхраняват разнообразни и високохудожествени творби на българското изкуство. Колекцията от икони обхваща произведения от XIV до XIX в., а дърворезбите са едни от най-старите, запазени по нашите земи. Манастирската библиотека съхранява редки средновековни ръкописи. Тук е направена и най-ранната по българските земи тиражирана графика – щампите от XVIII-XIX в.

     Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. Притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете, а също и музей.

     Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден. Гостите на Рилския манастир могат да направят излет до редица по-отдалечени места на комплекса като: Манастира „Св. Лука”, Гроба на Св. Иван Рилски, м. „Партизанска” (Кирилова) поляна и др.

     Намира се на 76 км от Кюстендил.